Да подпомогнем болницата с финансови средства за закупуване на респиратори
[26 Март 2020]

Във връзка със създалата се ситуация и имайки в предвид нуждата от апаратура и консумативи на МБАЛ "Д-р Ат. Дафовски" АД- гр. Кърджали, апелираме към бизнеса и всички съграждани, да подпомогнем болницата с финансови средства за закупуване на респиратори, защитно облекло, медикаменти и дезинфектанти. [още...]

Фахри Идриз избран за председател на кърджалийската КРИБ
[27 Февруари 2020]

Фахри Идриз е новият председател на кърджалийската структура на Конфедерацията на работодателите и индустриалците в България (КРИБ), реши Общото събрание на организацията.[още...]

КРИБ – Кърджали с дарение към Хоспис „Добролюбие“
[12 Декември 2019]

На празнично заключително годишно събрание, което се проведе в комплекс „Меаца“, членове на КРИБ – Кърджали събраха средства, които дариха за нуждите на Хоспис „Добролюбие“. Лично Здравко Карамитев, управител на хосписа, благодари за инициативата...[още...]

Председателят на КРИБ – Кърджали пред „Нов живот“: Подпомагаме всеки бизнес, който успява да работи и се развива в региона
[05 Юли 2019]

Крайно време е да се обърне пирамидата на средното образование и да се обърне в по-голяма степен към професионалната насоченост.[още...]

 

[13 Февруари 2012]

Интрервю с инж. Фахри Идриз, председател на КРИБ в Кърджали



-  Г-н Идриз, в петък президентът Росен Плевнелиев и шефът на БНБ Иван Искров стигнаха до извода, че единствено и само икономиката може да повлияе на лихвите, т.е. за смъкване на лихвените проценти по кредитите. Да, но пък икономиката се задъхва от липса на свежи пари. Въобще, получава се един омагьосан кръг. „Местната икономика" ли е ключовият израз и за случващото се в Кърджали или на първо място тук са преводите от Западна Европа на гурбетчиите? Всъщност, нека да открехнем завесата и да коментираме кърджалийската икономика по време на криза.

-  Мисля, че работата на банките с определянето на лихвените проценти е да полагат грижи, икономиката ни нито да прегрява, нито да потъва в депресия. Лихвите са основното средство за въздействие върху развитието на икономиката, но по-ниските лихвени равнища обикновено означават по-бързо растяща икономика и потенциално по-висока инфлация като последица, тъй като да пестиш не е изгодно. Вземането на кредити и харченето са по-привлекателни! Хората сме непредвидими и ирационално мислещи. Поради тази причина трудно е да се проследи и да се предотвратят кризи като сегашните. В последните години е модерно да се прави анализ на икономиката на поведението на хората, за да могат в бъдеще да бъдат предотвратени такива финансово-икономически кризи. Хората се спъваме 100 пъти на един и същ камък и 101-я път се радваме, че не сме си счупили крака.

Ролята на банките, в това число и на БНБ, не се състои само в това да контролират лихвените нива, но също така и да се грижат за общото здравословно състояние на финансовата система, която е в основата на всяка икономика.

Парите са един от ключовите елементи на икономиката. Бързоликвидните средства правят света да се върти. Ако нямахме пари, щяхме да бъдем принудени да се занимаваме  с бартер – това е като да не говорим на общ език, а да си говорим с жестове и мимики – трудно ни е, нали? Бартерните икономики са изключително неефективни. По време на хиперинфлацията в България цигарите и златото бяха изместили парите от пазара и това беше изключително неефективно за икономиката ни, която все още не може да се възстанови.

Опасявам се, че бартерните сделки отново ще се завърнат на пазара, ще заменяме коли за апартаменти, злато за земи и т.н. Икономиката ни се задъхва от липса на бързоликвидни средства, защото хората се раждаме материалисти. Няма лошо, когато материализмът е умерен, защото без чувство за самосъхранение и материализъм, човечеството няма да претърпява развитие, няма да има еволюция. Лошото е, че през 2007г. хиляди хора оставиха професиите си и станаха строители – накупиха си скъпи имоти – банките даваха кредити без сериозни обезпечения и накрая доведоха до криза, която ги превърна в агенции за недвижими имоти. Тяхната работа е да „продават" пари, а не имоти. Но пари от банка и в банка се топят, както снегът - по време на южни ветрове. Работата на парите е в реалната икономика. Ако Вие, като журналист станете хирург, а хирургът – строител, повярвайте ми, ще се получи това, което се случи тогава. Парите са като слънцето – ако не знаеш как да го погледнеш, как да се попечеш на него, ще си повредиш очите, ще се изгориш!

Г-н Дянков, ако каже, че ще увеличи минималната работна заплата със 10% и пенсиите с 10%, тези негови две магически изречения ще заредят с „гориво" икономиката и ще изкарат минимум 20% от спестяванията обратно на пазара. Хората се плашат от неизвестното и това е много нормално. Аз мисля, че Президентът е благонамерен в своите предложения и би могъл да помогне. Г-н Искров също, но много голяма част от търговските банки в нашата страна са чуждестранни.

Хиляди хора от нашия регион работят в Западна Европа. В Кърджалийско се раждат работливи хора и желани партньори за работа. В момента имаме договор с белгийска и немска фирма и наши строителни работници също работят в тези страни. Ако ги няма парите на гурбетчиите, нещата в региона ще бъдат много по-трудни.

В нашия регион проектите в публичния сектор се броят на пръсти и това води до още по-голяма стагнация.

Нарастващото влияние на многонационалните хипермаркети и доминирането на западните марки затрудняват местният бизнес, местните култури да съхраняват своята идентичност и водят до изтласкване от пазара на по-малките независими магазинчета и производители, затова трябва да се обединим в кооперации, в сдружение, за да сме равнопоставени и силни пред това предизвикателство. Трябва да сме наясно, че за да успеем не е необходимо да стъпваме на раменете на комшията си, а само трябва да си подадем ръце. Конкуренцията е правата на усъвършенстване.

-  Разминаване има и в данните за ръста на спестяванията и това, което се чува на улицата, а именно „Няма пари". Хората кътат пари, а в същото време се лишават от много неща.

- Хората сме наплашени от кризата и поради тази причина спестяваме всеки лев, лишавайки се от какво ли не, това е психозата, която ни е обхванала в момента. Границата между успеха и неуспеха е невидима, психологическа – който я преодолее, е успял. Моят апел към всички, които се страхуват да инвестират е по-смело да вървят срещу страховете си и да инвестират в земеделски проекти, в туристически проекти, в животновъдство, в производството на мляко и млечни продукти и т.н. Зелената енергия е енергията на бъдещето и също има почва в региона. Ако жителите на един блок се обединят и направят изолация на блока си, след няколко години ще си избият парите и цената на имотите им ще се увеличи.

В КРИБ обсъждаме няколко проекта, един от които е за „Фестивал на мултикултури", който да се проведе в областта ни. На истински мултикултури, като поканим участници от Англия, Германия, Франция, Холандия, Белгия, Турция, Гърция, САЩ и т.н. Целта на фестивала е да задвижим икономиката ни сега и в бъдеще в областта. Мотото на фестивала е: „Кърджалийска област е досущ като Рая! Вие видяхте ли го?". Дълбоко сме убедени, че няколко важни проекта за Кърджали ще ни увенчаят с успех.

КРИБ Кърджали, в партньорство с общините и областта, ще подготвим проектите на успеха за всички в региона.

Шансът ни е всички жители да се обединим и да повярваме, че Кърджалийска област е „Рая на света", „Най-прекрасното място за живеене". Ако всеки от нас, всеки ден това нещо го каже на поне един свой познат или приятел извън нашата област, умножете и вижте за 365 дни колко много хора ще го чуят и това послание ще се превърне в една прекрасна мантра и ще обиколи света, и за всеки ще представлява интерес да дойде да види това прекрасно кътче на Вселената.

Това обсъждаме ние в КРИБ и сме убедени, че това е естественият процес на задвижване на туризма в региона. Естествен процес с изкуствени средства не се преборва. Ако засадим домати и ги отгледаме подобаващо, ще се радваме на техния вкус. Доказано е, че всеки един турист харчи по 100 лв на ден. Един такъв поток ще зареди икономиката на Кърджалийска област. Реално имаме прекрасни местности,  културно-исторически паметници, чудесни язовири, които можем да покажем на света, а Водното огледало може да се превърне в една прекрасна атракция с лодки, които щъкат по нея, вместо всеки да я плюе. Само по този начин имаме шанса да се качим на „влака на успеха", да изиграем „хорото на единството" и на цял свят да покажем, че на света най-чистият въздух, най-красивите местности за посещение и впечатление е Кърджали и областта.

Най-лесно се предлага и продава чист въздух и добро впечатление. Последното зависи от нас. Трябва да сме наясно, че една капачка мед привлича много повече мухи от хиляди галони оцет. Ние не губим нищо, а само печелим! Една красива жена я гледат хиляди хора, но красотата й остава за нея и няма свършване, и така ще бъде и с областта!

В КРИБ Кърджали членуват прекрасни хора със сериозен бизнес и влияние в региона. Наясно сме, че парите не са основно средство за богатство, а и сред бедни и да си богат- какво ще бъде удоволствието? Ние ще се борим за цялостното благосъстояние на региона. Сам щастливец няма! Колкото е по-голямо разделението между първите и последните, толкова животът и за едните, и за другите е по-нетърпим и тягостен.

-Факт е, че кризата се отразява най-зле на строителството, но Вие имате позиции в ресторантьорския бизнес в Кърджали. Вярно ли е, че спрямо януари 2011-та, сега положението е по-тежко, т.е. нашенецът се храни по-малко и харчи по-малко пари за душата, както се казва?

-Моето скромно мнение като професионалист в тази сфера е, че кризата се отразява не много добре на строителния бранш, но и преди бума на строителството размерите му бяха приблизително в тези граници. Това е като бурното море – няма как да бъде вечно бурно, има и периоди на нормализиране, има приливи и отливи. Естествен процес с изкуствени средства не се преборва. Всички, които дойдоха от другите сектори трябва да се върнат по работите си или, ако те са заети – да потърсят други сфери на развитие извън строителството. Оборотите в сравнение с минали години в ресторантьорския бранш , не са се променили драстично. Това показва, че не се лишаваме от удоволствията си, но такава ни е балканската душа – умеем да се веселим, като на световно първенство и да се оплакваме като на олимпиада. Ако си помогнем сами, ще ни помогне и Всевишният.

- Ако се осланяме на данните на официалната статистика и на бюрата по труда, безработицата в Източните Родопи е в поносими граници. Не така мислят обаче самите хора. 10 на сто ли са безработните или има поне 30 процента скрита безработица?

-Безработицата е голям проблем за региона. Официалните статистики няма как да отчитат с точност безработицата. Във всяка една страна има скрита безработица, която е в рамките на 10-12%. Хората от гордост или неудобство да се редят по опашки не се записват в бюрата по труда, добавете и още близо 12% официално отчетена безработица и горе - долу ще получите процентите.

Нашата борба в КРИБ ще бъде главно с безработицата. Имаш работа – получаваш заплата и харчиш! Ето ви един естествен процес на задвижена икономика. Всичко друго е популизъм, като да не си засадил дървото, а да чакаш пари от плодовете му. Давайте да засаждаме дръвчета!

- Кризата май удари и инициативите. Има ли задвижени проекти за усвояване на европари в онези размери, които биха повлияли на стандарта на живот в региона?

-Инициативността и надеждата никога не умират, но трябва да сме наясно, че хиляди добри намерения и инициативи са нищо пред едно действие. Проектните възможности, които ни дават Европейските фондове са голяма възможност за региона.

Дълбоко съм убеден, че КРИБ Кърджали ще превърне невъзможното в реалност. Готови сме да лобираме за всеки един проект, който ще спомогне за увеличаване на благосъстоянието на региона. Давайте да бъдем по-отворени и по-вдъхновени, но е много важно парите, спечелени от тези проекти, да бъдат вложени или печалбата да бъде реинвестирана отново в този сектор, за който са предназначени, за да не създаваме отново изкуствени балони или нашите партньори от ЕС да си ги искат обратно.

-Умира ли традиционното тютюнопроизводство? Има ли вече база за алтернативен бизнес или всеки се спасява сам и изборът пада най-вече върху гурбета?

-Тютюнопроизводството е вече към края си! Леките наркотици постепенно изместват цигарите от пазара. Първо - няма кой да работи тютюн и второ – търсенето е ограничено. Хората вече почти не пушат цигари. Колкото е по-ограничено търсенето, толкова цените са по-ниски и това убива желанието ни за отглеждане на насъщния. Много е нормално ние сами да се откажем от отглеждането му. Алтернативи винаги има! – Туризмът е спасението на региона – колкото повече се развиват някои райони индустриално, толкова по-мръсен е въздухът там и потокът от туристи се измества в по-малките страни и региони, където климатичните условия са по-благоприятни, природата – девствена, а въздухът – чист. Какъв е проблемът например на Белите брези да се построят прекрасни ски писти? Повярвайте ми, един огромен поток туристи в момента търсят по-чисти места за посещение. А селският туризъм, ако не тук, къде в света ще се развива такъв?

За успеха на едно такова начинание са необходими две неща: да се обединим и да повярваме в успеха и вече сме успели.

Просперитетът на КРИБ Кърджали ще е полезен за региона. Аз искам всички да сме болни от кърджалионизъм/любов към Кърджали/ – да бъдем готови да се обединим за интересите на областта, да бъдем ревностни защитници на интересите на нашия град. Колкото повече блага има в нашата област, толкова по-добре за всички нас и за нашите бъдещи поколения!

-Вие сте председател на КРИБ в Кърджали. Кое бихте отбелязали като актив на организацията от учредителното събрание до сега?

-КРИБ е сравнително нова организация за региона. Проведохме много срещи, на които имаше консултанти от всички браншове на икономиката. Срещнахме се с посланиците, които приеха много положително организирането и провеждането на фестивала в Кърджали и областта. Средствата най-вероятно ще бъдат осигурени от Хоризонталните европейски фондове. Другата седмица ще имаме среща с министри за други проекти, касаещи региона. Имаме готов проект на компютъра ми за  инвентаризация на туристически продукт в област Кърджали, за който търсим партньорства. Голямото предимство за нашата местна организация е, че нашите по-големи братя от КРИБ – София ни помагат изключително много, за което сме им благодарни. Хубави планове и перспективи имаме за региона. Разбира се, че общините и областта ще бъдат основните ни партньори в осъществяването на нашите големи мечти.

-Имате ли нови членове?

-Има около 30 нови фирми, които очакват приемане в организацията. Всеки изминал ден бизнесът усеща, че за да съществува трябва да се сдружава, за да има къде да споделя своите болки и просперитети. Ще трябва да се научим да споделяме добро и зло, за да сме силни като юмрук, за да можем да отворим вратите на успеха. Другата седмица ще имаме Управителен съвет, на който ще се реши какви да бъдат параметрите на условията за членство и те ще бъдат качени на сайта на КРИБ Кърджали. Вратите са  широко отворени за всички наши колеги, които в тези трудни времена успяват да задържат на работа своите персонали и съответно си плащат данъците. Бизнесът е създателя на БВП на страната и колкото сме по-подготвени за коопериране и обединения, толкова по-успешна ще бъде страната ни.

Само обединени ще се преборим с предизвикателството, пред което сме заставени днес. Фундаментални са промените, които претърпява светът. Трябва да сме по-будни, по-отворени, за да посрещнем промяната. Ако искаме да сме добре финансово, трябва да сме готови и да платим цената.

Пожелавам на всички наши колеги да се радват на здравословна и плодородна година. А на всички влюбени – да носят чистотата в сърцата си и да се обичат!

Пожеланията са от все сърце!

Уважавайте и обичайте всеки така, както уважавате и обичате себе си!

Новината е посетена: 1453 пъти

© 2012 - 2020, KRIB Kardjali. All Right Reserved. Webdesign: SWS